Тя е тъжна. Очите - изстинали. Уморено върви из града и се вкопчва във своето минало... Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, за разсипан в нозете й смях, за приятел, очакващ зад ъгъла на пътечка от сребърен прах.
Тя унило върви към дома си. В този дом няма вече уют в този дом няма огън и щастие, нито щит срещу зимния студ
После бавно се слива с тъмата... Но след нея остава следа - два, три стиха - без име, без дата - и изгряла в небето звезда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------