Едно самотно слънце спря до мен

Едно самотно слънце спря до мен,

Опари ме,но аз не се отдръпнах,

Защото моят свят-така студен

Прие лъчите му...и аз замръкнах.

Едно самотно слънце спря до мен,

Целуна ме,за миг почувствах болка,

След своя сън-покорен и смирен

И дългата магична обиколка.

Едно самотно слънце спря до мен,

Усмихна се и тихо ме попита,

Дали ще искам радост в своя ден,

Дали във мойта стая да долита...

Отвърнах неусетно с топъл глас:

„Обичам те!Нима не се досещаш!?

Обичам те!Пред теб признавам аз!

И искам любовта ти да усещам!”

Във този миг сърцето ми изгря,

Пред свойта светлина аз бях щастлива,

Докоснах ти невинната душа,

Помолих те без глас:”Не си отивай!”

Едно самотно слънце спря до мен,

Прегърна ме със обич доживотна

И озари със нежност моя ден,

От днес до край за мен не е самотно!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf