ОМРАЗАТА...

Замярвах те със камъни,

обвити с думи.

Замярвах те със мисли

неузрели.

Раняващи дълбоко и

безшумно.

Капитулация с анекси

за отнемане...

Отвръщаше ми с непростимост -

присъдена, без право на обжалване.

Жестоко, съдбоносно и безмилостно,

като пожар в гората срещу вятъра...

Делихме всичко, за което се досетихме.

На мое и на твое - бивше наше...

Деца и вещи, спомени и време,

приятели, пространства и влияния...

Оголените жици ненавиждане

изгаряха каквото ги докоснеше.

Не чакаха, не молеха, не питаха

за Любовта - била ли е изобщо?

Онази - невъзможната, невероятната,

която ни завърза до умиране...

Смъртта отстъпи крачка, но омразата

отровата си влива бавно, сигурно...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf