И ето, че се спуска пак нощта
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса,
в която зная бос ще стъпваш ти...
Това са тихо плакани в нощта...
сълзи... от моите очи...