Смях

Умрях! Защо ли те обичах?
Сега съм паднал в снега
и вените изтиват вече,
лешояди тялото кълват.
Устните ми посинели,
очите пълни са с кръв
пръстите ми изкривени вече
аз умирах от студа
и сякаш всичко с мен мълчеше...
Зъбите окапват от венците
органите гният в пръстта,
а Бог на мене пак мълвеше...
Питах го. Защо ли ще умра?
Червеи започват да ме смучат,
къс по къс вълци ме ядат,
но не ще да ми отнемат
и в този час на мен смеха.
Аз смея се на таз картина тежка,
снега червен на него спа,
а Бог гледа ме с насмешка
неще ми вземе той смеха.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-02-20
прочитания: 113
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45901
   Съобщения: 201222
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68514
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702