НЕПРИГОДЕНА

Предусещам онази

страшна прокоба,

дето убива и в мислите,

разтърсва душата,

бръчки чертае по челото.

Страхът настръхнал

по кожата,

вледенява ръцете,

като тънко въже се увива

плътно по тялото.

Непригодена съм.

Не се ли навреме родих?

Този свят ми е чужд,

присмехулно ме гледа

с колко злоба и завист.

Напращяла жестокост

изгризва основите.

Непригодена съм,

а навънка е толкова пролетно.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf