|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...да ме будиш с устни
Не ме събуждай с телефонен звън!
Признавам само топлина на устни.
Щом моят сън не диша в твоя сън
и моето легло без теб е пусто,
то нека ме събуди птича глъч
и лястовичи трели под стрехата,
някой ранобуден слънчев лъч,
на кремовете бели, аромата...
И щом не можеш в топлата прегръдка
да ме обгърнеш цяла с рамене,
и с мен да споделиш на сладки глътки
доза силно сутрешно кафе,
е по-добре да спя. Не ме събуждай
със глас ефирен и безкрай далечен.
Да си до мене ти, аз имам нужда
нощем, сутрин, денем, вечер...
Гласът безплътен само ще събуди
задрямали без теб, болящи чувства...
Копнея да ме будиш нежно сутрин
с целувката на топлите ти усти.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-20
прочитания: 127
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43678
Съобщения: 185195
Лексикони: 1894
Коментари: 61809
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
