Мълчиш, сякаш мрак е в твойта душа.
Измъчва те нещо.
Трудно е знам, начало без край.
Съдба и прокоба. Мъгла в тишина.
Не мога да дишам, умирам аз бавно сега.
Защото те гледам, как страдаш унил.
По пътя безкрай как да вървя.
Отново съм боса и в плен съм на твойта душа.