|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Старата черква
По прашна пътека вървя, а черквата бяла широко отворила порти сякаш ми вика - Ела, свещичка си запали.
Влязох. Пред иконата свята стоя, а някой ми шепне - Поседни. Тук са се молили хиляди твои предци.
Хладно е. От камък съм изградена и преди много, много лета казват нашествие е било, но робство си беше...
Твойте деди приютих децата пищяха, майки обезумели вратата следяха успях, на много живота спасих.
А след това... ме забравиха. Започнах да се руша, но спонсор се яви и камбанарията обнови. Втора съм по големина в Странджа планина.
Сега съм обновена, но селото запустя. Камбаната често бавно кънти за прошка последна...
Но лани* се оживи, от големия град дойдоха с модерни коли. Венчаха се тука. Камбаната силно заби, та цялото село огласи.
Излязох от черквата стара слънчев лъч ме заслепи, а тя ми прошепна - И пак се върни... Вярата българска нека се възроди. лани*- миналата година
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sacharova
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-19 г.
прочитания: 89
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166444
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|