Старата черква

По прашна пътека вървя,
а черквата бяла
широко отворила порти
сякаш ми вика
- Ела, свещичка си запали.

Влязох.
Пред иконата свята стоя,
а някой ми шепне
- Поседни. Тук са се молили
хиляди твои предци.

Хладно е.
От камък съм изградена
и преди много, много лета
казват нашествие е било,
но робство си беше...

Твойте деди приютих
децата пищяха,
майки обезумели
вратата следяха
успях, на много живота спасих.

А след това... ме забравиха.
Започнах да се руша,
но спонсор се яви
и камбанарията обнови. 

Втора съм по големина в Странджа планина.

Сега съм обновена,
но селото запустя.
Камбаната често
бавно кънти за прошка последна...

Но лани* се оживи,
от големия град дойдоха
с модерни коли.
Венчаха се тука.
Камбаната силно заби,
та цялото село огласи.

Излязох от черквата стара
слънчев лъч ме заслепи,
а тя ми прошепна
- И пак се върни...
Вярата българска нека се възроди.

                                лани*- миналата година

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf