За тебе какво съм?
Оазис ли? Бряг?
Напуснал „гнездото”
и „райския свят”...
Какво те привлича
до днеска не знам.
Ти тайно заничаш,
почти онемял.
В прегръдка ме вземаш.
Безмълвен стоиш.
И ваеш ме с пръсти,
навярно с очи...
Не шепнеш. Не дишаш.
Опипваш със дъх
онуй що върти ми
главата, умът...
Не мога аз тайни
да имам от теб,
че можеш ти мислите
да ми четеш.
Така ще останеш
загадка за мен.
Не само за днес,
но и в бъдния ден...