|
***
Колко мразовит е този ден, сив, тесен, убиващ,в този ден копнея за малко нежност, за една лъжа,за съвсем малко нежни слова, днес е студено, днес е мразовито. И само онази жена сама до гроба стои, замръзнала, не помръдваща,изпраща своя мил в последното му пътуване, стои и е горда и непримирима,стои с изправена глава, дори и сълза не пролива, но все пак обича. А аз какво сред гробарите пияни, сълзи редя, ковчег се носи,как да спра, как да бъда като онази жена горда, силна и непомръдваща,студено е, тясно е, убиващо е... В днешния ден топлина ми трябва, бедна лъжа,а никой не се обади, не каза, не показа, че до мен застава,пак сам посрещам болката, но някак се доближавам до онази жена от гроба пуст, онази силната ,неранимата, достатъчно
и аз ще бъда така и мен никой не ще ме рани, искам да бъдакато онази жена, гордо да посрещна смъртта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Abrel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-17
прочитания: 130
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49162
Съобщения: 228233
Лексикони: 2312
Коментари: 73982
SMS-и: 811
Снимки: 4987
|
|
|
