Море от чувства в сърцето ми

се впива,

а цигулка свири тихо в дъжда.

Любовта от мене бавно си отива,

но се ражда нова, по-добра.

Изгревът свенливо ме

събужда

с мелодия позната на деня.

В дует ме нежно тя отпуска

и с усмивка съм готова за света.

Косачи сутрешно в мене

пеят,

оглозгали до спомен самотата.

И рози без бодли в мен виреят,

целуващи любезно тишината.