Прощално

Отиде си.
Навярно много плаках.
Или пък, може би, си въобразих,
не ми е мъчно.
Не те изпратих.
С тебе не дочаках
таксито ти, което те отмъкна
от подредената ни кукленска квартира,
в която се побирахме едвам
и ти, и аз,
и двете каси бира,
които мразех до полуда.
И ще знам,
че те ще питат как си ги забравил.
И колко късно ще се прибереш.
Не е ли смешно?
С теб да се намразим
заради някакъв неизживян копнеж,
и то един по друг!
То би било брутално.
Но ето, че палтото ти го няма.
Но ето, че без никаква прощалност,
наполовина този свят е малък.
И нещо в мен е малко.
Твърде тясно
е в нашата квартира, тук, без тебе.
По дяволите!
И за теб е ясно,
че си ми дяволски потребен.
И аз съм ти потребна...

Но е късно.

В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-17 г.
прочитания: 150
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433