Дошли сме в този Свят да погостуваме,
докато пътищата свои извървим-
веднъж щастливи, друг път тъжни да танцуваме,
любов, сълзи и щастие да разделим.

През времето препускаме забързани
да изживеем всеки кратък миг
и често раните, с любов превързани
болят като отчаян, тъжен вик.

А времето ни, сякаш преброено
не пита беден ли си, или си богат...
На всекиго от нас е отредено
да бъде гостенин на този Свят!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 483
точки: 103 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 62 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52686
   Съобщения: 244879
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81830
   SMS-и: 820
   Снимки: 5394