Нима не разбираш колко ме боли?
Нима не осъзнаваш колко ми е трудно?
Нима не виждаш. че ме промени?
Нима не чуваш сърцето ми как тупка бурно?

Нима не усещаш радостта ми щом те видя?
Нима не галиш душата ми, когато сме заедно?
Нима не ти се радвам, когато си щастлива?
Нима не се усмихвам, когато се ядосваш разпалено?

Така и не разбра, че с теб желая да прогоня моята самота.
Така и не разбра, че с теб усетих любовта.
Така и не разбра, че само теб бленувам в съня.
Така и не разбра, че с теб в ден превръща се нощта.

Така и не разбра, че без теб пак потъвам в самота.
Защо така и не разбра...
Тръгваме си, аз с моята тишина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: MikeyLandjelo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-16
прочитания: 106
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8047
   Автори: 2221
   Произведения: 52638
   Съобщения: 242757
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81743
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401