Съжалението

Безсънна нощ, поредната такава

и нещо сякаш се надига вътре в мен,

започва много бавно да ме задушава,

дали ще дойде утрешния ден?

Въпросът всъщност е отправен,не с надежда,

на мен сега в тъмното ми е добре,

в него никой жално не поглежда,

към мен и нараненото сърце.

Така се подигра с мен съдбата,

превърна ме в половин човек.

В инвалиден стол е тялото,а не душата,

със съжалението убивате я ден след ден...

Все още дишам,смея се,живея,

все още мога да обичам като вас,

да бъда себе си,все още го умея

все още съм,каквато бях за Вас.

Затуй не искам утрото да идва,

в ноща на тъмно още съм си аз,

защото дойде ли деня,с него идва

това,което съм сега за вас...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf