В ПАМЕТ НА ...ДУШАТА МИ

Още само миг и ще се мръкне,
тишина във стаята се настани.
Мрак в душата ми ще се промъкне
и доволен в празнината ще се приюти.

Като стая без врата и без прозорец,
привикна тя-нещастницата да мълчи.
Не може никой никога да я отвори,
не бива мрака в стаята да проличи.

Като стъкълца милиони, натрошени...
едва ли някой ще опита да я събере...
Жигосана от болка, от зло опустошена...
едва ли някой ще опита да я разбере...

Остатъци от чувства в нея притъпени-
разложена любов, приятелство фалшиво.
И дори и най-слънчевото време
тя превръща във вихрушка сива...

Прозрачна, безразлична и ненужна,
безлична във живота тъй безвкусен...
Разплакана- и от скръбта по-тъжна,
със сетни сили стъкълцата се разпръсват...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Falshebnica
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-15 г.
прочитания: 83
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484