БЕЗ ПЪТ

Понякога си мисля, че ще ослепея
от пошлостта на този черен свят.
Боли ме от това, че днес живея
не "заради", а напук и на инат!

Загубих вярата, надеждата, доверието...
Предавахе ме тези, за които скачах
и на ада даже във предверието...
Загубих си смеха, научих се да плача...

Приятелства създавах и руших,
тъгувах и се смеех по сценарий.
Сълзите си съвсем сама изпих,
съдбата щом реашаваше да ме удари.

Приемах идеали тесногръди,
моделирах си по чужд модел ума.
И всичко - само да не бъда
сред хора, но въпреки това сама.

В какво да търся цел и смисъл?
Съблазнява ме единствено смъртта.
Не вярвам, че изобщо ми е писано
да оставя нещо, някаква следа...

Животът ми е съществуване под наем,
сред животински, изроден морал.
Възможно ли е Господ да не знае,
че човекът ми отдавна е умрял...?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Falshebnica
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-15 г.
прочитания: 65
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42448
   Съобщения: 166185
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59081
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405