На един велик българин

В този свят разрушен до основи,

в който няма любов, красота,

аз - самотник сред вълци сурови,

търся пристан за свойта душа.

Там, на пътя, където отраснах,

още споменът свети нощес,

той разказва за дните прекрасни,

изживяни във горския лес.

Но следите от моите рани,

те ще кажат на всеки човек

как се борих сред хора отбрани,

как живял съм животът нелек.

Аз ще падна единствен накрая

и очите ми няма да бдят,

ще ме топлят тревите на Рая,

мойте мисли в земята ще спят.

И ще помни светът мойто дело,

ще се сбъднат презрени мечти

и възкъснал на моите начело,

ще ме видиш в сърцето си ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf