Моята молитва

Нима е нужна престорена молитва,
за да говоря с бога вътре в мен?
Не прося, не копнея и не се "опитвам"...
Моля се да бъда и на следващия ден.

И не търся даже опрощение
за грешките, които съм допуснала сама.
Но Бог е с мен, дори и във падението
и това държи ме силна и сега!

Дали гори наистина свещичката,
запалена без вяра във очите?
Но с огъня, по-силен и от всичките,
гори свещта в душата ми прикрита.

Не искам повече от въздух във гърдите
и нуждата от Бога да изпитвам.
С нея и със огъня в очите си,
да съм човек достоен се опитвам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Falshebnica
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-15 г.
прочитания: 86
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7278
   Автори: 1946
   Произведения: 42517
   Съобщения: 169721
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59213
   SMS-и: 762
   Снимки: 4435