|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Без граници
На бат Румен Сънувам, че съм в родната казарма. Чувам , сирена, а не аларма. Скачам, като пружина. Рано е, едва е пет и половина. Обувам, само едни чипици. Стават, и другите войници. Бягаме, към КПП-то, Нарушил, е пак F16 небето. Виждам, на таблото свети, Готовност за, "пуск на дежурните ракети." Завъртяха се, антените на СРЦ-то, Разтуптя, ми се сърцето. Който смей, да наруши на България небето. Ще го гръмнем, право във сърцето. След малко, сирените свирят "отбой" Събираме се, до чешмата на "пета" "Да се маскира, всяка дежурна ракета". Чува се, заповед такава, Дано! Господ да не дава! Война, при нас да става. Да се явява, само на мен на сън, И да излизаме, усмихнати навън. 15.02.2008 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stefyvas
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-15
прочитания: 146
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|