ЩАСТИЕТО В МОИТЕ ОЧИ СИ ТИ

На Иван Иванов, Варна

Когато мрака измести го зората
и ме облее светла топлина
е тъй, когато твоят нежен поглед
ме стопля, изчиства и последната тъга.

Като всеки храст наесен, изгубващ последните листа,
така и аз за теб, Иване, тръпна тъй сега
и така желая те силно, страстно
както желае дъжда - цветето прекрасно.

Така както слънцето стопля земята
ти ме огряваш, галейки ръката.
Когато потъна в твоите очи
се разсейват и последните мъгли.

Щастлива съм, че ми даряваш любовта
и всеки ден се усмихвам влюбено на света,
с теб ме срещна приказна съдба
и от любов за теб готова съм да правя чудеса.

Жестоко се разкайвам за цялата тъга,
която в теб съм предизвикала... виновна съм още сега,
но искам всеки лош спомен да изтрия
и да затанцуваме под любовната магия.

Днес искам просто да ти кажа,
че целият със сметана ще намажа
и потъвайки в многоцветна заря,
над нас ще се усмихва вълшебната дъга.

Днес те обичам, вчера също, утре пак
и така догдето очите ми обхване мрак
ще си владетел вечно на моето сърце,
ще грееш винаги ти в него... и твоето лице!



14.02.08
час:24:16;Бари

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf