Страх

Ах, колко много ме е страх
сам да не остана.
Някога ще бъда само прах
от вятъра отвяна...

В ден любовен като този
спомням хубавите дни
и като пресъхващите рози
в мене тихичко боли.

Някога до мен те имах -
бяха сбъднати мечти,
всеки миг аз взимах
и нямаше сълзи.

А днес съм сам -
пълен с болка и страх,
за всичко съм ням -
а някога не бях.

Тъй страшна е самотата
и днес аз съм сам -
от вътре ме гложди тишината
и болка само ям.
* * *
Смирено погледнах небето,
усмихнах се на слънцето с тъга,
поплака тихичко детето
и умря във моята душа.

И спомените си отиват -
чезнат бавно от сърцето,
във времето попиват -
изгубени сълзи в морето.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-14
прочитания: 188
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229883
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69850
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741