Дърветата на любовта

Вървях по незнайни пътеки

замислено гладах дъжда.

И чувствах как виждам във всеки

частица от твойта душа.

Аз бродех в горите елхови,

усещах как лудост гори

серцето ми в гневни окови

по твойте зелени очи.

Прегръщах вековни дървета,

целувах ги сякаш си ти.

А група игриви хлапета,

ме гледаха с тъжни очи.

В очите въпроса им плува,

по-ясен от майска зора

Защо ли дървета целува

прегръщайки всяка елха.

И как да има кажа хлапета

недейте се влюбва така,

че има милиони дървета

и всички дървета е - ТЯ.