Заключена магия

На М.

Красиво сираче с измислено име,
колко отдавна се родихме
в една малка сълза,
оттогава те търся във всяка една...

И мен никой не ме осинови,
но си имам кожухче мечти
с блясъка на твоите очи,
и при теб ли зимата гори?

Изгубено дете в заключена магия,
дали си щастливо сега?
Когато скланяш в тъмното глава,
дали умора отнема цветовете на съня?

Тръгнах си, защото слънцето ослепя.
Макар да бяхме просто прашинки
с карамелен аромат на светлина,
една вечер залеза от завист се разля.

Стопи се в ярки пръски и мъгла,
и влюбеното небе изведнъж овдовя.
Ти си повече от всичко,
което знаеше света за любовта...

Нежно сърчице с разкъсана обвивка,
нали не мислиш, че ме няма,
пазиш ли за мен една усмивка
и малко вяра, за да бъда пряма?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf