|
До Радомир и назад... с кокошки!
(из пътеписите на един човек от провинцията) Като ме вземат лудите за някаква болна амбиция – и не се спирам, докато не постигна целта си. Така бях решил лани – кокошки, та кокошки ще гледам. Пресни яйца да ям искам. А и откакто излезе тая история за птичия грип, вече не смея да си купя кокоше от магазина.
Нали съм поредният нашественик, от тези, бившите провинциалисти, та не съм наясно със селско стопанство в града. И не знаех откъде да ги купя тея пусти кокошки. Но уж като искам да бъда Софиянец трябваше да се покажа за ентелегент и се оставих в ръцете на интернета. Така пропуснах най-близкото място, от където можех да се снабдя с ценните животни – Подуяне - и “Чичко Гугъл” ме прати чак в Радомир.
Преди да замина, обикалях из цяла София да търся кашон – иначе как ще ги разнасям тези кокошки? Тук кашон, там кашон - няма кашон. На Славейков им трябвали кашони за боклука. На друга сергия прибирали непродадената стока в кашони след края на работния ден. Най-накрая един бананаджия се съгласи да ми хариже едно кашонче за два лева и аз, щастливец, викам си- най-сетне ще мога да ги пренасям верениските животинки...
Така аз се прибрах у нас и радостен започнах да си снаждам кафез. Понеже банановите кутии имат голяма дупка отгоре, аз я облепих със бяла хартия и тиксо. Оттук насетне почна цяла одисея, за която дори Омир не би се сетил.
Метнах се на пътнишкия влак, пристигнах в Радомир, намерих фермата и купих четири бройки. Накрая радостен, весел и доволен реших да хвана влака обратно за София. И с това моите приключения започнаха.
Случи се така, че на гарата пристигнаха два влака едновременно. И аз... ще се сетите ли? Обърках се и хванах този в обратната посока. Ха сега де - оттам до Дупница добре, ама линията била еднопосочна и няма обратен влак, който да хвана! Добре, че кондукторът излезе разбран човек и ме свали извънредно на първата спирка сред едно пусто поле на един километър от града. Тръгвам през полето, кашона с кокошките на ръцете ми, а те не спират да крякат пущините! Че и кучета лавнаха, аз беж, беж, беж - докато не плувнах в пот.
Както и да е, прибрах се пак в Радомир, след като един милостив стопаджия се реши да ме прибере и закара обратно. Оттам пак билет... Този път нямаше как да сбъркам влака – на гарата имаше единствено супермодерна мотриса, от тия, новите, която скоро щях да усмърдя на кокошарник.
Дотук добре... Свих се в ъгъла до вратата и се курдисах с кашона до нея. Застанах отстрани да я пазя и да я закривам, че да не си личи какво нося. Но уви, късметът ми не работеше в моя полза. Кондукторите не се спряха да се навъртат около мен, а някъде край Перник се качиха родители с деца. И като се започна... мамо, тук ми мирише, тате, тук ми мирише. Пък и гадините не спират - шав, кряк, шав, кряк. Ритам кашона, белким,малко да млъкнат, ама можат ли ме разберат? Накрая само изчаках да пристигна на гарата, където трябваше да сменя влака, и се изнизах от него като пръдня из гащи.
В следващия влак беше малко по-спокойно. По-стар пътнически влак, оклепан отвсякъде (следователно миризмата на кокошките няма да направи на никого впечатление). Но точно в него се случи най-голямата изцепка.
Тамън дойде кондукторът да ме проверява и изведнъж паянтовата облицовка на кашона поддаде. Хартията се отлепи и една кокошка изхвръкна под носа ми, точно докато ми дупчеха билета. И вие какво си мислихте, че направих? Ни лук ял, ни лук мирисал, хванах кокошката, набутах я обратно в кашона, а кондукторът поклати зачудено глава, поклати и след това си замина, оставяйки ме на мира с карък кокошкарството ми.
И така... аз не успях да стана Софиянец-кокошкар. Ама то може ли с такъв кутсузлък?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Zvezdichko
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-02-13
прочитания: 105
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43678
Съобщения: 185195
Лексикони: 1894
Коментари: 61809
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
