Покана...

Безсънна нощ,

лежа си аз сама

и изведнъж странен шум

смути нощната тишина.

Излязох плахо аз навън и що да видя?

Окъпан в бяла светлина

чуден ангел ми разкри

свойта красота.

Тя погледна ме с усмивка блага

и прошепна във нощта:

- Дойдох да ти покажа,

колко чуден е света.

Плахо я хванах за ръка,

в миг полетяхме плавно през нощта

погледнах надолу и смаяно видях,

че всъщност не е толкоз лош света.

Със нежни думи каза тя:

- Ела със мен във рая

и всичко туй ще стане истина.

Но отказах аз

поканата съблазна

мястото ми е тук,

а рая ще почака.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf