на приятелката ми

Все още имам вдъхновение

да ти напиша посвещение

и в стих да облека поредната година,

дето неусетно покрай нас премина.

Какво се случи с нас, къде сме вече?

Защо животът ни така протече?

Защо не можем нашите пораснали деца

да пуснем без тъга на свобода...

А те все повече ще се отдалечават

и все по-често ще ни огорчават,

и ще повтарят младежките ни грешки,

съветите ни ще приемат със насмешки.

Така година след година

животът покрай нас ще мине...

И ние на родителите си ще заприличаме,

макар че винаги сме го отричали!

Остава да се радваме на младостта,

докато още се чувстваме така!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf