О,иди си ти омраза от мен и моя дух, добротата ме заряза- за красивото съм глух.
Защо във мен живееш сякаш си си у дома, защо така чернееш мойта бедна душа?
Ти диктаторе черни отне всяка наслада, със злини безмерни ме обрече на безпощада!
Със всеки изминал ден аз съм все по-сломен. Напусни ме омраза- аз не искам да мразя...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------