Приближаващ Край

Тъй смирено гледам аз
листопад на есенни дървета-
осъзнавам в този час,
че угасва моята комета.

От живота състарен,
копнея за минали дни,
от умора изтощен
останал само с мечти.

И всяко красиво листо,
от вятъра отронено
е сълза в моето око,
отдавна проронена.

И дърветата са все по-голи,
със всс еки следващ миг,
и душата моя тайно моли-
"Нека имам още миг".

И така с настъпващата есен
края на живота приближава-
нямам във душата песен,
защото твърде мъничко остава.

И пак се моля за нещо-
Така както есента е красива,
и с краят моята среща
да бъде бърза и мъничко щастлива...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-12
прочитания: 73
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46578
   Съобщения: 229256
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69830
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743