Къде изчезна крехкото доверие
на две посоки, слели самотата си?
И кой открадна слънчевото "вчера",
родено под целувките на вятъра?

Сковава студ зениците посърнали.
Стаената обида се натрупва...
Несбъднатото днес ще ни превърне
в предишните износени черупки.

В инерцията пагубна на дните
ще бъдем праведници. За пред Бога!

Но в полета си стигнем ли звездите,
не всяко приземяване
е подвиг.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-10
прочитания: 162
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52686
   Съобщения: 244879
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81830
   SMS-и: 820
   Снимки: 5394