|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Така се случи
Животът казват, че ни учи
но с мен така се случи,
че на мъдрости не ме научи:
вървях,
потъвах,
и се спъвах,
към цели мерника опъвах
и в бледожълтите предания
откривах своите терзания.
По хребета на страховете
не спирах,
ала сбирах
си крилете
и в дните ми язвителни
свистяха
тежки въпросителни.
Не бе ли време вече
от далечен
път да се завърна,
в душата си неизмерима,
макар и толкова ранима,
където изгревът печален
в сън реален
или нереален
да докосна
със същността си дългокоса.
Сто въпроса
знам, ще ме разстрелят
навярно в святата неделя:
кога,къде,защо и как
на истина подлагам крак,
но пак
на изгрева с лъчите
в очите
и звезди в косите
хоризонти отбелязвам
и търся извор на живота
в западна посока.
/редактирано от Мойсей /
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: LYCKI
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-10
прочитания: 140
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8047
Автори: 2221
Произведения: 52638
Съобщения: 242757
Лексикони: 2505
Коментари: 81743
SMS-и: 820
Снимки: 5401
|
|
|
|
|
|
|
|
|
