Сама

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.

И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя гадая,
Къде си? Защо съм пак сама.

И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dureto88
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-10
прочитания: 151
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1980
   Произведения: 43712
   Съобщения: 186800
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61922
   SMS-и: 778
   Снимки: 4581