една история за една дупка

Когато си малък, светът ти изглежда като вълшебно място, като рай, изпълнен с приключения и загадки... Това беше и моята наивна, детска представа, не се боях от това, да пресичам улицата със затворени очи, колкото и коли да минаваха, защото не знаех какво е смъртта, не бях чувала за гравитацията, за биоценозата и за още куп неща, които унищожиха наивните представи за живота и ме превърнаха донякъде във възрастен. Но да се върнем в онези хубави години. Спомням си една случка, която ме накара дълго време да размишлявам и да си представям какви ли не налудничеви картини... 

Беше лято и бяхме на село и си играехме с другите деца в двора на къщата, подхвърляхме си топка, докато изведнъж тя падна в една дупка в края на градината, до редовете с моркови, вероятно дядо я беше изкопал, за да засее нещо. Не можахме да извадим топката, тъй като ровът беше доста дълбок... Оттогава в съзнанието ми се загнезди един въпрос, и колкото и да е странно, едва преди месец открих отговора му...

Виждайки трапа в двора на баба и дядо, се запитах "Ами, ако цял живот копаеш дупка и след това децата ти и после децата на твоите деца и после децата на децата на твоите деца, дали накрая ще стигнеш до края на земята и... ще паднеш? "Тогава не знаех за слоевете, които изграждат планетата, за мантията, за ядрото, чиято температура е толкова висока, че човек не би оцелял...

Представях си, че дядо е далечен наследник на първия човек, започнал този ров и скоро може би, щеше да дойде и моят ред, но аз се страхувах, ами ако отдолу, още няколко копки надолу, се криеше   "Подземното царство", за което мама ми беше чела в приказките преди сън, и ако там се криеха зли чудовища? Или пък, ако дядо прокопае планетата и падне върху друга, и там го нападнат извънземни... "Колко налудничево и глупаво!" - би казал всеки на моите тогавашни разсъждения, но за мен те бяха напълно реални. И всяка вечер, преди да заспя, аз отивах в градината с големия ми брат и пусках в дупката по едно бобено зърно, и ако на другата сутрин, някое липсваше, това значеше, че злите подземни демони са го взели. За щастие, през целия ми престой при баба и дядо, всички бобчета си бяха на мястото, което малко ме успокояваше, но това не ми попречи, когато не бях там, да се обаждам всяка вечер, за да чуя гласа на роднините си, за да знам, че демоните не са им сторили зло...

Споменах в началото, че едва преди месец открих отговора на този мой конплициран въпрос, ще попитате "Нима още вярваш в чудовищата от Подземното царство?" - не аз вярвам, че чудовищата от тъмните дълбини, се крият единствено в нас и други страшни същества не съществуват; що се отнася до, изпадането върху друга планета, представите ми се поизкривиха и до преди месец се питах само, дали е възможно да се прокопае земята, но в един разговор на кола и горещ шоколад, сред цигарен дим, ми се отговори на този въпрос, кратко и ясно... "Не, не е възможно!"

И все пак, кой знае,може и да чуете някой ден по новините: "Беше прокопан тунел до края на планетата, внимавайте, да не паднете в него!"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf