Тъжна раздяла

С поглед вперен някъде далече,

изпращам те с взор смутен

и махам ти за сбогом вече,

а ти си пак така студен.

В очите ни тъгата вплита

мрежа от безсилие сега,

любовта с тебе си отива,

но нямам сили да те спра.

Бунтува се така жестоко

цялото ми женско същество,

с усилие сълзите по-дълбоко

да скрия искам за добро.

Помни ме винаги такава

щастлива, горда, устремена,

дори след себе си да ме остави

нещастна, унизена и сломена.

Последно сбогом вятърът отнесе

и думите от моята уста.

Обичам те! Така ще бъде

от тук на сетне до смъртта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf