* * *
Защо чак днес грешките си осъзнавам колко разбити сърца съм оставила след мен? Защо и как можех да повярвам, че ще съжелявам много някой ден. Колко хора ли съм наранила, носейки им само болка и сълзи, колко малко хубаво от онова време в себе си съм съхранила- не мога и не искам да изричам предишните лъжи. А лъгах не едно и две влюбени момчета, карах ги да мислят непрекъснато за мен, а после скъсвах с вече ненужните"парчета" и продължавах да си живея живота подреден. Казват,че връщала се всяка любовна сълза, всеки мъничък трепет,останал неоценен, на онзи,който се влюбва и скъсва с лъжа- вместо сърце,имаш трън в плътта вкоренен. Да кажа ли,че съжелявам, че сълзи мокрят и моето лице? Не мога да ви покажа,как в кръв сега се къпе моето студено някога сърце!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: parvata_jena
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-10
прочитания: 115
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|