|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Приятелство
Срещнахме се в чата ей така,
случайно, заради нашите цветя.
Разговор между нас се зароди
и много близка си ми вече ти.
С теб споделям всичките беди,
които някак си живота ми реди,
за радостните пък неща,
бързам пак с теб да споделя.
На теб ти предстоят най-прекрасните неща,
с рожби да дариш мъжа,
с който ти ще бъдеш в радост и тъга.
Аз пък чакам търпеливо мига,
когато снахи ще прекрачат прага на дома.
Нямам си нито брат, ни сестра
а имала съм нужда от това,
чувствам те толкова близка сега,
че сестричке искам да те нарека.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sacharova
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-10 г.
прочитания: 124
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7278
Автори: 1946
Произведения: 42521
Съобщения: 169839
Лексикони: 1828
Коментари: 59217
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|
