КЛОУНЪТ

В изтънчена зала, с много места -
на сцена, в средата с декор,
мотае се прашен, с голяма глава,
един позабравен актьор.

И тъжно изглежда това смешно лице -
като песен от изтъркана лента.
Уморени и празни са двете ръце -
смях в очите, в сърцето - болка.

А после в гримьорната сваля грима
този клоун, на всички познат.
И тръгва си сам навън под дъжда -
на пари беден, но сърдечно богат.

Животът му -празен и пълен салон,
репетиция, после спектакъл.
Накрая завеса и кратък поклон...
C'est la vie-животът е театър!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf