Сбогуване

Една жена

събира спомени на куп.

Поставя ги във плик

и адресира.

До него, любовта й.

Там някъде на юг.

Дано писмото

скоро го открие.

В плика, до спомените,

слага още-

нощите ранени,

болката, греха,

заглъхналият телефон,

умрелите надежди

че някога

ще чуе пак смеха.

Залепя устни,

вместо марка.

Усмихва се за сбогом,

през сълзи.

Изпраща го,

но с мисъл жарка,

пронизваща.

Без любовта боли.

Боли. Но връща я.

За него да е пълна.

Защото полвинчатото горчи.

Полулюбов-

полунадежда жалка,

тя споменът

красив ще разруши.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf