Отново сълзи се отронват от очите ми.Гримът се стича по лицето ми,оставяйки черни следи...Ти не виждаш как сърцето ми кърви,не виждаш колко много ме боли,и как ми липсваш ти...Защо смъртта те взе -от мен безпощадно те отнеи ми остави мъката?Гледам снимката ти и плача неутешимавсяка част от мен крещи,но не можеш да ме чуеш ти...В нощта те викамно отговор няма.Само смъртта, която казва, че вечв си неин.Отиде си от мен,липсваш ми и ме е страх,дали ще мога образа ти да запазя аз...