Душата ми потъна в бяла тишина

Причу ми се космичен шум,

душата ми потъна в бяла тишина.

Изтреля се в сърцето ми коршум,

с мисия да прогони от мене любовта.

Прогнила в разваленост днес съм аз

и заглушително се целувам със тъгата.

Да изкрещя след тебе нямам глас

и сливам се мъчително със тишината.

Порок съм и грешна съм за себе си,

но светица съм в душата надълбоко.

От онез целувки още парят в мене белези

и страх ме е да се погледна отвисоко.

Погълнах себе си с една въздишка,

в желаност да се боря с горещата си кръв.

Страх ме е да се превърна в артистка,

прекривайки у себе си надеждата за мъст.

Ще отмъщавам драскащо на самотата,

че раните в душата остави незашити

и ще слея радост с тишината,

да прогоня от очите сълзите си убити.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf