Световъртеж

Помисли... премисли... сигурен ли си?

Болна съм... Луда съм... не съм на себе си.

Нормален ли си?

ха-ха-ха не знаеш, нали? По-добре си признай...

Слънце съм... и огън... страст и пепел.

Колкото давам, толкова и отнемам.

Късметлия си - повярвай ми.

Но до кога? Докогато огъня в мен разпалваш.

Взаимно е... огън съм - и ти си огън.

Кой е по-силен? Ти? Аз?

Компромисът е по-важен... не силата на момента.

Даваме... получаваме - малко повече от предишния път.

Нали така казваше?

Помня думите ти.

Summer son... i`m over you?! излишно е.

Както Анито казваше преди 2 години:
"Отношенията между хората са като невидими нишки,
които с времето или стават по-стабилни, или се скъсват
от натиска на всичко край нас."

Оттогава не спрях да си представям тази наша нишка.
Оттогава ти ми помагаш да става по-здрава.
Никак не е лесно. Често боли,
световъртежи получавам от гняв, ревност, мъка,
копнеж, самобичуване...
И въпреки това всеки път чувствам адреналин с теб.
Винаги си ми интересен.
Напоследък стана лош... или вече виждам мъжа в теб.
Опияняващо е да усещаш как отношенията ви
минават на ново стъпало, на по-дълбоко познание.
Всяка крачка боли, защото е неизвестна, невидяна -
адски рискована.
Но колко крачки минахме... а колко много възможности
за крачки имаме.
За това ОБОЖАВАМ ЖИВОТА!!!
Никога не знаеш какво ще стане -
и винаги е яко.

Адски яко.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf