Maйка

Видях я. Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра.

Затъжила се. Идва да ме види.
Седнахме под старата липа
и разговора много бързо завървя,
за отдавна отминали години,
когато била съм малка птичка
и всеки Божи ден сервирала съм
по някоя беличка,
а след това като голяма,
как съм гордостта на мама.

Загледах се. Косите вече побелели,
а по лицето с най-прекрасните черти
бръчиците сякаш са се вплели.
Ръчичките й малки, уморени
от веничките сякаш набраздени.

Замислих се. И по моите коси
има вече от сребро следи.
Дали и аз някога така,
ще седя с моите деца, под старата липа
в разговор за стари времена...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sacharova
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-02-09 г.
прочитания: 120
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42449
   Съобщения: 166245
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59087
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405