Днес вали... като виелица е във сърцето снега се трупа и така боли. И няма слънце там далече във небето, а само ледени стрели. забиват се във мене с всичка сила разкъсват даже и плътта... сама никога не бих ги победила, разкъсаха дори и мисълта. Но на кой да обясня за болка толкоз нетърпима. Не мога днес да полетя, а тази рана уж била необходима.
Трябва нея да изпита всеки реши ли някой да обича, да знае че болката в сърцето е навеки и с една любов на гибел се обрича.
Аз вярвам! Там далече съществува някой, който истински обича... до полуда! Желае от любов да бъде без покой и вярва в любовта, която никога не е била заблуда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------