Дори и само в нечия молитва
Понякога в съня ми идват мъртвите. Присядат до леглото ми. Разпитват за всичко и за всички. Многоъглово душата ми погалват и разплитат. А утрото прибира в чекмеджето си и нови спомени при старите. Сред вечно недостигащото време прекръствам се и свещ запалвам. И моля се без думи. Греховете ми забравили най-прости истини... Дано да бъдат някога простени дори и само в нечия молитва...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Довереница
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-08
прочитания: 129
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|