Колко често вглеждаме се в небесата, а дали се вслушваме в сърцата? Дали живеем простичко в душите или отдавна сме погубили мечтите?
Дали живота не е твърде сложен, твърде динамичен - безкомпромисен дори? Човеко-подобен образ тъй безбожен, убиец на илюзий и мечти.
Защо хората освирепяват, защо, че хора са забравят? Труден е живота зная, но аз намерих сили да мечтая!
Всеки живот е борба за оцеляване, всеки се стреми да продължи - но защо с цената на предаване на чужди гърбове и усмихнати лъжи?
Все повече опит натрупваме - с годините човешкото в себе си потрупваме, човек от човек се отвръщава и с лицемерието в себе си се сприятелява.
Аз питам открито през сълзи: "Защо света плува в отровата на злото?" Нима всеки трябва да върви по своя път без да среща доброто?
Всеки нека пример вземе от мен и моята вечна борба - ние не трябва да се предадеме на черната злоба и на калта...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Мисля,че творбата говори сама по себе какво ме е вдъхновило!Просто вече не издържам да гледам как с всеки изминал ден хората все повече и повече губят човешкия си облик - на края на силите си съм да гледам как мечтите и душите на хората изчезват и всеки е готов да предаде другия само и само да оцелее просто за да продължи да съществува...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------