Отричай ме...

Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.

Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.

Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност.

Отричай ме, защото ще загубиш
и ще бъде лесно да привикнеш,
когато в самотата си се будиш,
от моя глас спонтанно да отвикнеш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-08
прочитания: 199
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43678
   Съобщения: 185195
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61809
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581