НА ВЪРХА

каменист сипей
отшелник прокуден изкачва
трудно и жадно
без надежда
без взор
не чака награда
нито признание
както винаги
само усилия
само позор
но е сигурен
връх ще намери
ще достигне
дори и насън
ненагалена роза
сред ухание фино
със очи ще погали
като слънцето той
върховете са доста
сипеи много
но на върха
красота не увяхва
и вечно ухае
дори неразлистена
в летния зной

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf