Суха памет

Криле на пеперуди пърхат в мен,
водопади мощно ме разтърсват,
спомен, от цигара задимен,
облаците с крясъци разкъсва.

Няма да вали и днес.
Съхне живота и далеч е тишината,
отново сънят взима превес
и прегръща нежно луната.

Ретроспективен идеал,
една песен изпята
за блясък, в който полет е живял,
се губи в сивотата на земята.

Умора, умора, умора,
са редовете на моята душа,
за нищо не мога да говоря,
а една лъжа рони пясък в дланта.

И онзи спомен ме завива,
за да се сгуша в уверението,
че няма да простя,
че в тъмното без страх ще спя.

Малките крилца се спускат -
от миглите отвяват нежността
и клепачите залепват в мисълта...
лека нощ, изгубена свобода!

На един водо-пад, от който остана само пад :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf