Моето прозрение

Днес за тебе пиша мили мой,

за това как огъня в мен угасва,

бавно, моля се но той вече не твой,

дойде друг и раната зарасна.

---

Той също може да целува,

но не както ти го правеше преди-

в устните любов да затанцува

и вятъра да спре дори.

---

Той силно мене ме прегръща,

и кълне ми се че много ме обича.

Всеки път когато с него имам среща,

виждам образа ти, спомена ме връща.

---

Сега се чувствам раздвоена,

сърцето иска теб да има пак,

но как да го оставя, като вече не съм заслепена,

светлина е , вместо мрак.

---

Макар и времето да си лети

аз пак отново с теб не ще да бъда,

защото казаха ми всичките звезди,

че не си струва един подлец отново в Бог да го превърна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf